Битката при Ковадонга
Битката при Ковадонга през 718 година е първата победа на християните, откакто арабите благодарение на локалната антихристиянска диаспора превземат Пиренейския полуостров единствено за 2 години – от 711 до 713 година Това стълкновение бележи началото на Реконкистата – Освобождението на полуострова от арабските нашественици.
През 711 година арабите победили християните в битката при Гуадалете, в която умрял крал Родерик. Независимо от ужасяващите зверства и всеобщите кланета на християни, част от компрадорската вестготска аристокрация избрала да остане в завладените територии, наградена за измяната си с богати земи и имения. Останките от вестготската войска, някои от аристократите и духовенството, които не желали да останат под арабско иго, се отдръпнали в северните области Астурия и Септимания.
През есента на 714 г. армията на арабския предводител Муса ибн Нусейра разорила и опожарила Астурия. В завладените зони арабите оставили в град Хихон разбъркан отряд от араби и локални антихристияни под командването на главатаря Мунуза.
Първият водач на Реконкистата се наричал Пелайо. Сведенията за него са повече именити и се появяват за първи път в източника от края на ІХ-ти век „ Хроника на Албелда “. Според този летопис Пелайо е племенник на крал Родерик и бил изпъден от Толедо от Витица, лидера на предателската партия на заговорниците.
Той се завърнал в Астурия през 718 година и бил определен за крал. Това станало в местността Хура, сред село Кангас-де-Онис и долината Ковадонга. След като получил новината за събирането в Хура, Мунуза съобщил за това до емира на Андалусия.
Но едвам през 722 година в Астурия дошъл углавен отряд под командването на главатаря Алкама. С него бил и Опа, свещеник на Толедо и брат на предателя Витица, с цел да убеди Пелайо да се съобщи. Алкама влезнал в долината Ковадонга, търсейки християните, с цел да ги избие.
Сведенията за борбата черпим от „ Хрониката на Алфонсо III “, съставена по време на ръководството на крал Алфонсо III Велики (866-910). Описанието на изложените в нея събития се смята за не изцяло надеждно. В реалност има относително малко достоверна информация за аргументите и събитията от Астурийския протест, както и за личността на Пелайо. Дори датата на борбата не може да бъде тъкмо открита, макар че обичайна година 718 е желана пред по-новата 722.
Според хрониката, преди началото на борбата епископът Опа се обърнал към Пелайо, който бил заел позиция на връх Аусева, където имало пещера с облика на Света Богородица, с апел да се съобщи – само че той отказал.
След като научил за неуспеха на договарянията, Алкама заповядал нападението да стартира. Арабите обстрелвали планината с копия, лъкове и катапулти. Астурийците хвърляли против тях камъни и стволове на дървета. Тогава, съгласно хрониките, в дефилето почнала страшна стихия, в редиците на арабската армия настъпила суматоха и мюсюлманите избягали. Епископ Опа бил хванат, Алкама умрял.
Когато новината за гибелта на отряда на Алкама стигнала до Мунуза, той напуснал Хихон с армия и тръгнал към Пелайо. Сблъсъкът станал в долината Ковадонга до село Олалес (близо до съвременния град Овиедо), където отрядът на Мунуза бил изцяло погубен, а самият той – погубен.
Хрониката дава митологизирана позиция на борбата, по-специално, акцентирайки за бройка на арабите 187 000 души, а техните загуби – 124 000. Победата на дребен отряд готи над арабската войска била унизителна за мюсюлманите – както и в доста последващи борби из Пиренеите. Ето за какво арабските източници се пробват да показват тази борба като дребна битка, без да показват числеността на арабската войска, и представяйки бягството на арабите просто като отвод да се бият.
Ахмад ал-Макари в своята „ История на мюсюлманските династии в Испания “ пише че по времето на Анбаса ибн-Сухаим Ал-Калби, се надигнало в земята Галисия „ диво магаре “ на име Пелайо, само че воините на исляма завладели Памплона в Галисия и не останал никой с изключение на върху скалата, където той се криел с 300 от своите. С тях той ненадейно нападнал арабски патрул и незабавно липсващ в планините. По-късно мюсюлманите го обсадили, до момента в който му останаха единствено „ 30 диви магарета “ (воини), само че решили, че с толкоз незначителни сили Пелайо не съставлява заплаха за тях, и вдигнали обсадата.
Пещерата Ковадонга през днешния ден. Уикипедия
От чисто военна позиция борбата, която се е състояла, нямала изключително значение и не трансформирала изключително обстановката на полуострова. Но за християните, които не желали да се подчинят на арабите, събитието имало голям и предопределен психически резултат. След борбата при Ковадонга доста християни, предимно от Галисия и Биская, се устремили към Кангас-де-Онис. Те заели Хихон, който бил зарязан от арабите. Сред пристигналите бил бъдещият крал Алфонсо I, синът на херцога Педро, който довел със себе си доста бойци.
Символичното и религиозно значение на събитието се акцентира от легендата, че преди борбата Пелайо видял знак под формата на кръст. Той наредил да се сложи сходен дъбов кръст върху планината. След борбата този кръст бил вдигнат и синът на Пелайо – Фавила, го поставил в църквата „ Санта Круз “ в Кангас-де-Онис, където се разположил дворът на крал Алфонсо I.
По-късно Алфонсо III Велики заповядал да се придвижи в замъка Гаусин и да бъде затрупан със злато и скъпоценни камъни. Днес този кръст, наименуван Кръстът на Победата, се намира в катедралата на град Овиедо.
Локалният темперамент на протеста, който не провокирал кой знае какъв интерес измежду арабските главатари, спомогнал на кралство Астурия да оцелее и укрепне. Така започнала Реконкистата, която траяла 774 години и приключила с освобождението на Гранада през 1492 година
–
